Първа акция

Посещение в дом „Хр. Ботев”- 27.12.2008г.

 

 

Тук е мястото, където бихме искали да Ви разкажем накратко за първата си акция…
     Първото ни посещение в дома в Горна Баня беше изпълнено с много емоции и разностранни чувства. В началото всички бяхме изключително притеснени, поради недостатъчната организация от страна на възпитателите в Дома. Макар децата да бяха по-малко от предвиденото, а може би и именно заради това, успяхме да изградим прекрасни отношения- слушахме песните, които Павлин ни изпълни, танцувахме и се смяхме, играхме футбол, разменихме си скайпове и телефони… В края на акцията- уморени, но и безкрайно доволни от постигнатото, се разбрахме да поддържаме контакт и да се срещаме често. Обещанието си спазихме още същата седмица, организирайки мач между момчета от 11 клас и деца от Дома, проведен на наш терен- в двора на Гимназията.

В този дом намерихме не просто „деца, лишени от родителска грижа“, а хора на нашата възраст с подобни интереси, мечти и цели… Бяхме посрещнати изключително сърдечно, през цялото време отношенията бяха приятелски, като нито за миг не се усещаха бариери в общуването. Прекарахме един изключително приятен следобед, какъвто бихме прекарали и с другите си приятели, които не са от подобно заведение. Силно впечатление ни направи и това, че в новите ни приятели имаше потенциал и хъс- би било хубаво, ако повече хора, можеха да видят това, което ние видяхме, а именно, че въпреки многобройните несгоди и неприятности вярата в доброто и желанието за живот побеждават всичко…

 

 

 
 

 

3 Отговора to “Първа акция”

  1. defense Says:

    домът „Хр.Ботев“ е дом, в който каквото и да се постигне е добро, защото като цяло децата са големи, тоест вече изградени характери повечето от тях, някои от тях имат кртиминално минало (а са все още деца!) и трудно влизат в контакт с околните (тоест хората извън строго затвореното им общество), аз бих казал, че тези деца са загубена кауза, но е хубаво, че вие вярвате в тях и им помагате.

  2. defense Says:

    с една дума- не очаквайте кой знае какво и не се чуваствайте зле, когато срещите ви с тях преминават по-трудно и не по начина, който вие очаквате.

  3. isitoo Says:

    не е вярно, срещите ни преминаваха лесно и по запомнящо се приятен начин, спънки от тяхна страна в общуването нямаше, нито пък от наша! мисля даже, че ни беше много повече от забавно и приятно заедно! те са прекрасни деца , ако имам правото аз да ги нарека така, но в тях аз видях нашите отражения! те са като нас, само че те са срещнали много повече неприятности в живота, много повече трудности, не са имали право на избора , който ние, израстналите в семейна среда деца, имаме, защото ние избираме училището , в което да учим, начина , по който да живеем и какви ще сме! докато техния начин на живот, живот в несигурност, лишен от майчинската обич, не им го дава. не е тяхна вината да са там, не е тяхна заслугата за техните мъки! те също са хора , както във всички нас и в тях има и доброта , но и злоба. не трябва да ги съдим за действията си, за тях е виновна липсата на близките хора, които не можеш да намериш в приятеля, в работещото в дадено заведение лице, нека го признаем! те са прекрасни, те са мили и отзивчиви, само че тръдно се доверяват заради миналото си, нямаме правото да ги съдим , поне така мисля аз!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: