Посещение в Дома в кв. Драгалевци- 14.12.08г

Тази акция определено ще остане незабравима за всички ни🙂 . Случиха се много и най-различни забавни и щури неща, които определено спомогнаха това посещение да се превърне в едно от най-успешните ни… поне засега.

След като пристигнахме в дома, бяхме посрещнати от персонала на Дома, които ни поканиха първо да почерпим, а после и да си поиграем с дечицата на възраст до 7 години. В началото бяхме доста неориентирани, но съвсем скоро всичко се нареди и започна голямата веселба. Бързо се запознахме с малчуганите, а празничната атмосфера допринесе допълнително за доброто ни впечатление от този дом. Няма и пет минути след пристигането ни отвсякъде се раздаваха весели викове и смях, а в някои случаи и викове за помощ🙂, тъй като бяхме масово нападани от деца, които ни гъделичкаха, гушкаха и казано накратко- мачкаха без милост. В продължение на два часа не се спряхме нито за миг- бузите червени, пулсът ускорен… Без почивка и умора (всъщност умора имаше, но никой не беше готов да си признае🙂.“Носи ме на конче“, „Гушкай ме!“, „Хайде на влакче!“… Правихме си снимки, скачахме, бихме се с възглавници, танцувахме и пяхме коледни песнички, а накрая когато всички бяхме прекалено уморени, дори редихме пъзели и рисувахме (казвам „дори“, защото децата знаеха, че да рисуваш можеш и сам, но да намачкаш някой- това е безценно🙂. Преди да си тръгнем, две от момиченцата- Яна и Жана си очертаха ръчичките и си написаха имената за спомен. Накрая децата бяха извикани да обядват, но въпреки това не искаха да се откъснат от нас и ни изчакаха, за да ни изпратят до вратата. Като завършек на този разказ бихме искали да добавим, че макар и да ни е известна максимата, че на Коледа стават чудеса, чудеса стават не само по празниците, стига да го желаем и да имаме силите да го постигнем!

Третата акция на Благотворителното дружество беше изпълнена с много вълнение и остави в мен различни впечатления. В началото се видяхме в приключение, докато намерим дома ,но слава богу хората се бяха сетили да сложат упътващи табелки. Разбира се нямаше да се справим и без нашия водач Маги. Когато влязохме в дома всички бяхме много развълнувани и очаквахме с нетърпение да се запознаем с малките дечица. Лично аз не знаех какво да очаквам, защото това беше първата ми акция. Но когато видяхме малките сладурковци, всичко тръгна като от само себе си. Малчуганите много ни се зарадваха. Ние им раздадохме лакомства и играчки и се впуснахме в много весели игри. Личеше си, че се нуждаеха не просто от играчки, видимо от това как реагираха, когато им ги подарихме, а и от това че домът беше целия обсипан с тях. Децата търсеха внимание и любов. Беше много забавно, но и същевременно някак тъжно да гледаме едни малки ангелчета, които искаха просто да ги прегърнеш и да си поиграеш с тях. Имаше някои много срамежливи и други, които бяха постоянно край нас и искаха да ги полюлееш или да си поиграеш с играчките. Беше невероятно и когато вече трябваше да си тръгваме никой не искаше да се разделя с тях. Ето защо им обещахме да ги посетим отново и съм сигурна, че те ще очакват с нетърпение следващата ни среща, както и ние!
Нели, 8д, НГДЕК

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


%d bloggers like this: