Archive for септември, 2009

Free smiles (Smile HUNT)

септември 26, 2009

На 25.09.2009г. имахме своята поредна нестандартна и забавна акция- този път обаче с доста по-различна цел и поднесена по коренно различен и необичаен начин.

Идеята на лова за усмивки такава, каквато си я представях, бе да предизвикаме максимално много искрени и красиви усмивки (защото всяка усмивка е красива, когато е истинска!).

За да бъде по-интересна и забавна задачата за нас и околните, акцията имаше състезателен характер- бяхме разделени на 3 отбора, всеки с по един клоун, който още повече да допринася за създаването и разпространяването на усмивките…

Съобщих да бъдем 12 човека, но за пореден път дойдоха много повече хора, за което само можем да им благодарим :). И въпреки някои неудобства, които възникнаха, очакванията ми със сигурност не могат да опишат резултата…

Разделихме се на 3 групи- групите на клоуните Янко, Диди (Чичи) и Вики. И всяка група пое в различна посока, за да търси, предизвиква и документира колкото е възможно повече усмивки. Един час по-късно се чакахме отново на отправната ни точка- метростанция „Сердика“, където макар и със закъснение пристигна и нашата група, преброихме снимките, споделяхме впечатления… и установихме, че морален победител сред всички ни е групата на Янко. От друга страна обаче, като оставим снимките на страна, победители си бяхме ние- групата на клоуна Вики, защото ако и да не събрахме най-много снимки, то спечелихме честно и почтено сумата от 20 стотинки, които един добър човечец метна в краката ни, докато преминавахме силно скандирайки „1,2,3- сега се усмихни!“…

В случая обаче победата беше по-скоро условна- за всеки от нас, както не един или двама казаха, победата се състоеше в множеството усмивки и смях, които през този топъл есенен следобед споделихме със съвсем непознати хора на улицата…

От нас: УСМИХНЕТЕ СЕ!

Ден на Мира- 21 Семптември 2009г.

септември 18, 2009

Петък е, но е един малко по-различен Петък…

Събираме се в класната на 10д, разчистваме чиновете, постиламе вестници и се захващаме за работа- целта ни този път е изработването на гигантска пощенска картичка по случай 21. 09- Деня на Мира.

И при все, че доста хора се отказаха в последния момент заради изникнали ангажименти, ето че сме 20 човека- 20 художници готови да засвидетелстват майсторството си (или липсата на такова 😉 на „платно“, отрязано от детски чаршаф.

Само пет минути по-късно в стаята цари невиждан дори и за нас безпорядък или както хората от нашето „съсловие“ казват- „творческа атмосфера“. Настъпваш тубички с бои, препъваш се в кофата за миене на четките, но какво пък- винаги има препъни камъци :).

Всички сме се сбутали, един търчи в една посока да търси вестници, друг- да сменя водата, а долу на пода на минимално разстояние един от друг всички рисуват, оцветяват, експериментират, мажат…

Момчетата като най- компетентни 😀 дават съвети и наставления… И ето, че дали благодарение на тях или по-скоро на тези от момичетата, които действително разбираха, след около час и половина усилен труд сме готови… :)))

Е, не е шедьовър, за това можем да се съгласим, но пък сме вложили много емоции и усмивки в направата на тази наша „гигантска пощенска картичка“ и доколкото целта ни беше да направим едно свежо, нестандартно, оптимистично и закачливо послание за един по-усмихнат и по-мирен свят- светът такъв, какъвто искаме да го видим, задачата ни е надминала целта си, а за другото… можете да ни напишете своите коментари по-надолу :))).

Какво е за теб Мирът и какво е значението му за съвременния свят?  Твоето послание за по-усмихнат и по-мирен свят??

Мирът е нещото, без което светът няма да бъде пълноценен за неговите жители. Значението му днес е значително понижено, хората не обръщат достатъчно внимание на случващото се, а дори и да има такива хора, те са много малко. Правете добро и ще ви се върне добро.
Полла, 9д кл.

Мирът за мен е начин на живот в съгласие със себе си и с околните без напрежение, без страх и излишно насилие. В съвременния свят рядко се замисляме за стойността на Мира, но той е част от нас или поне така трябва да бъде. Мирът, погледнато по-простичко, е нашето спокойствием нашето щастие. Моето псолание към света е проблемите да се решават с дипломация, а не с война, бой и насилие, защото ако искаме да живеем  мир, трябва да се научим да действаме мирно.    Ива, 10д

За мен Мирът е от особено значение за съвременния свят.Във забързаното ежедневие във което всеки един от нас живее,трябва да има спокойствие и разбирателство.А именно това е Мирът за мен-спокойствието,че утрешният ден ще бъде щастлив поне колкото днешния.И разбирателството-било то между отделни личности или държави.
За мен тези две понятие са взаимно свързани-защото не може да си спокоен,ако няма разбирателство и обратното.
Всички знаем какво трябва да направим-за да бъде светът по-усмихнат трябва само да се усмихнеш.Когато четеш това просто се усмихни и светът ще бъде по-усмихнат!
А как да го направим по-мирен?Нека започнем от това да го направим по-добър.Защото светът-това сме ние и ако той е по-добър,значи и ние сме такива.А виждали ли сте добър човек,който да не се усмихва?Виждали ли сте добър човек,който да не е миролюбив?Не мисля.
Затова просто се усмихни и направи света по-добър,по свой собствен начин!                          
Диди, 9д

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Спонсор на кампанията е магазин за художествени материали „Импресия“.

Пролетна акция- дом Драгалевци 06.06.09′

септември 12, 2009

Предлагаме Ви да разгледате снимки от пролетната акция, която проведохме в дом за деца, лишени от родителски грижи „Драгалевци“.

Благодарение на топлото време имахме възможността да поиграем навън с децата и навярно всички от групата ще се съгласят, че тази акция ни зареди с много положителни емоции, смях и удоволствие.

След срещата ни, за ужас на възпитателките, малчуганите бяха претворени в котки, спайдърменовци, тигри, мечки и какво ли още не…

Както при всяка друга акция имаше по много от доброто старо носене на гръб, въртене, мачкане, гушкане и пр.

И докъто Иво се беше превърнал в магнит за децата, Алекс се изправи пред задачата да усмирява няколко по-грубички такива, Мих показваше доволно хватки от карате (сега сигурно ще ме поправи, че не е било карате, а жиу-жицу или и аз не знам какво ;), а другите се бяха заели всеки по собствени начини да забавлява групичка от дечица…

Диди с присъщия за нея майчински инстинкт придържаше децата, докато се спускаха по пързалката, при все че те се справяха доста добре и без тази помощ, но си личеше, че имат нужда от внимание, така че никой не се оплакваше.

Когато стана време да почерпим децата, настана „творческа“ атмосфера- всеки бързаше, грабнал нещо, за да раздава, чуваха се нареждания и подкани, но всичко беше в реда на нормалното.

Оказа се, че моята любимка Жана, питала за мен, всеки път идвали гости… Децата разпалено ни разказваха как ни помнят и че всеки път ни очаквали. Хубаво е да чуваш такива неща :).

Първи юни ♥ празник за децата от Домовете

септември 12, 2009

Благодарение на уредничката на театър „Възраждане“ Вили, успяхме да организираме весел детски празник за децата от Домовете, пък и не само…

От сутринта бяхме приготвени и изцяло отдадени на задачата да надуем около 500 балона. Това, разбира се, не е никак лесно и ни отне доста време, но за наша радост успяхме да приключим на време.

Украсихме входа на Столична библиотека и пътя до театралните зали, а децата вече пристигаха. От библиотеката бяха приготвили дребни подаръци за всички. Представлението очарова децата, чиито възпитателки не пропуснаха случая да им направят снимки със Снежанка, принца и останалите герои…

Имаше и два-три билета в повече, които с Дони смело раздадохме на няколко усмихнати дечица, придружавани от родителите им.

Велиденска акция- старчески дом ♥

септември 12, 2009

16 април 2009год.
връх „Манчо“…

Потегляме от училище с ускорен ход и две инвалидни колички, които ще имат честта да преминат под наше командване половин София…

След като сме били атракция а всички срещнали ни по пътя си, пристигаме благополучно и в добро настроение в дома за стари хора в кв. „Дървеница“. Това е третото ни посещение в този дом.

Този път основната ни задача се състои в това да боядисваме великденски яйца с възрастните хора от Дома. Оказва се, че имаме предостатъчно време, докъто яйцата се сварят и всеки тръгва в различна посока да си търси събеседник…

И докато Иван си мислеше, че едва ли някой ще има мерак да боядисва яйца, вместо да обменя спомени и въжделения с някой симпатичен старец, се оказа, че мнозинството от „нашите“ беше много развълнувано от подготовката за светлия празник.

Докато траеше суетнята по време на подготовката на всички необходими неща, момчетата в лицата на Страхил, Иван, Емо (познат като Чайчо) и Янко не губиха време, а се заеха да премерят сили в игри на шах с мъжката част от населението на Дома. За съжаление в последствие разбрахме, че трудът им не е бил увенчан с успех, но пък при такава конкуренция…

Когато яйцата бяха вече сварени се заехме да ги боядисваме и изрисуваме. Ина, Иван и Венци, който дойде за малко, съсредоточиха артистизма си в направата на яйца- шедьoври, както бихме могли да ги наречем. Останалите пък смело експериментирахме и мацахме. Безспорно най-много бяха пръсканите яйца.

Възрастните много се радваха на настаналата суматоха, някои се престрашиха да се шмугнат в блъсканицата и смело потапшха яйце след яйце, други просто седяха и кротко наблюдаваха случващото се.

Както всеки друг път досега и този път не се размина без пеене… И отново бяхме отсрамени от все същите лица: Ина, Иван, Дженифър…

Макар че доста от яйцата се спукаха при варенето, тези които оцеляха, донесоха много радост на всички ни.

Акция старчески дом 2

септември 9, 2009

              Един зимен следобед няколко деца с известна доза недоразумения и треперене от студ се натъпкаха в столичния автобус 280 и потеглиха за старческия дом в далечната Дървеница. Настроението беше добро, въпреки че температурата беше нулева, седалките не приличаха да са предназначени за хора, а и никой не знаеше къде точно трябва слезем. Криво-ляво се опътихме и завървяхме в индианска нишка със сняг до коленете от спирката до дома, недоумявайки защо трябва да е забутан толкова далеч от центъра и поне на 2 часа път от даскалото. Най- накрая стигнахме до мястото и за жалост разбрахме, че заради някакъв ремонт  коридорите в сградата са  дори по-проветриви от клинча навън, но какво от това- бързо се набутахме в тесния коридор на първия етаж да бъдем посрещнати.

                         Хората естествено ни се зарадваха, ние щяхме да декламираме стихотворения на 4-ия етаж, но понеже дотогава имаше време, Маги ни каза просто да си хванем под ръка някой дядо или баба и да си говорим. Всички си знаеха къде да търсят, защото бяха били там и преди и след няколко безуспешни опита да играя шах с някой ентусиаст в третата възраст се залепих за дядото на Маги. А той беше образ! Когато не поглеждаше ту мен, ту Маги с намекващи погледи, разказваше невероятни истории за войната, за професиите си, за живота си. Ако наистина този гъгнещ човек в количка лъжеше, то тогава още повече бих му се възхищавал за лекотата, с която го правеше.

                След като времето наближи за поетическата изява, ние с Маги поканихме дядото да дойде да ни слуша, той изрече два-три брачни съвета и ни отпрати по лепнещия от студ асансьор. Влязохме в залата с дъската, на която пишеше кога ще идваме и какво ще правим там и пред нея – няколко маси, наредени Т-образно, населени с благослонни старчески усмивки и треперещи ръце, които държаха чашка сок (За разочарование на един дядо- ракия не предлагахме). И нашия дядо дойде после, при все че е на количка, а ние сме на най-високия етаж. Започнахме да рецитираме, редувахме се естествено съвсем по ученически (хаотично), като креативно избирахме какво да декларимараме (така се припокривахме, че се наложи достада  налучкваме следващото стихотворение), но старците бяха така любезни да не забелязват суматохата, а да слушат декламатора.

              Естествено всички бяха очаровани. Някои гледаха и кимаха одобрително, други от време на време се протягаха и прибърсваха някоя сълза, а останалите просто се радваха на ритмиката и благозвучието на лиричното слово. Не помня какво декламираха другите, но понеже очаквах момичетата да извлекат най-нежните нотки в поезията, аз напук декламирах „Бохемски нощи” на Дебелянов и „На гости на дявола” от Смирненски и се насладих на доволните и леко изненадани възгласи тип „ Ха така” и „ Брей, брей”. В началото всички се избуттваха по-назад в редицата, но към края си съвсем по ученически бяхме преоткрили конкурентната си натура и се надпреварвахме да декламираме нашето стихотворение. Слисаната Маги започна да ни повтаря, че било трябвало да свършим преди половин час.

                  По едно време един дядо попита кога ще пеем, защото миналия път ги беше навестявал хора ни. Човека явно ме помисли за техен учител, защото бях най-голям и единственото момче и без да иска да чуе възраженията ми кимаше заговорнически. Погалиха ми суетата хората, нямаше какво да се прави и завих в тоновете на „Червено вино снощи пих”(гореспоменатия дядо пак почна да облизва устни и да се обръща), но млъкнах скоро след това не защото прозорците едвам издържаха децибелите ми или защото момичетата не знаеха къде се намират от смях, а защото от песента знам горе долу, всичко на всичко че вътре има вино и Ана. Втълпих си че това не е достатъчно и замрънках една църковна песен и после със същия инатски мерак изпях и двете (момчешка и момичешка) партии на една народна песен. Далеч по-добри певици започнаха да пеят след мен и след гласа на осмокласничката Дженифър запяха и предоволните старци, а останалите нетолкова надарени тихо подпяваха с „ На-на-на” ( е опитах и с думи ама не се получи). Дори Маги забрави че трябва да тръгваме.

                 Започнахме да попривършвахме и дядовците и бабите вместо да излизат се тълпяха при нас, валяха благословии, откъси от стихотворения, чути току-що или изровени преди малко от старческата памет. Запътихме се с нашия дядо на долния етаж с танцови скоци покрай студения асансьор. Маги имаше работа, както по-късно разбрах- свързана с шоуто на Марта Вачкова,а ние насядахме в един кабинет. За какво беше този кабинет, ще ви излъжа, знам само че беше удобно и топло и вече дори правех уговорките за шаха следващия път, когато ще наминем към тази част на света. Не ни отне дълго да разберем, че ни липсва човек и докато издирим пленената от историите на една баба , Ралица, мина поне още половин час. След няколко объркани ракази как точно тази баба е най-интересната баба на света, а Ралица щяла да й пише мемоарите и след като Маги излезе успешно от дългото си съвещание с директорката,(естествено сбогувахме се и с нашия дядо, който ме посъветва „да внимавам с Маги, защото е хитруша”) подновихме борбата с леда и снега.

            Със замръзнали усмивки се качихме за наобратно и започнахме да си сравняваме впечатленията. Тези впечатления ме накараха да отида до дома още веднъж преди Великден и заради тях бих отишъл и на всяка следваща акция, дори и да се наложи да пея!

Иван Вульпе, завършил НГДЕК 2009г.

Посещение в Дом за възрастни- кв. Дървеница – 14.02.09’

септември 9, 2009

MEMENTO MORI

Помни, че си смъртен…

Първото ни посещение в дома за възрастни хора в кв. Драгалевци беше изключително емоционално и зареждащо… Както се бяхме уговорили предварително, учителят ни по музика- Дани трябваше да доведе няколко момичета от Хора на училището, повечето от които също и членове на Дружеството, които да попеят на бабите и дядовците български народни песни. Всички присъстващи в малката зала, която ни беше предоставена, пяха от сърце заедно с момичетата, някои дори се разплакаха. Един дядо беше назначен за „фотографчия” на Дома, а останалите бяха събрали стотинки и купили кутия бонбони, за да ни почерпят. След края на кратката програма всички бяха много доволни, идваха да благодарят или за да се снимаме за спомен, разпитваха ни или пък сами разказваха за себе си. Седмица преди това, когато две от нас отидохме до Дома, за да се срещнем със социалните работнички и да обсъдим обстоятелствата, при които трябваше да осъществим посещението, ни бяха обещали да изготвят списък с имената на хората, които имат нужда от извеждане навън за кратка разходка или пък помощ за нахранването. След като си разпределихме задачите, всеки отиде, за да се срещне с човека, с когото трябваше да прекара следващия един час- мнозинството от нас останаха изключително удовлетворени от тази среща, с изключение на две от момичетата, „чийто дядо” бе плакал през почти цялото време (надяваме се не от мъка). Така премина първото ни посещение в този дом… С красиви спомени за миналото, недостатъчно добро настояще и без огромна надежда за бъдеще тези хора- наши баби или дядовци, бащи или майки- живеят ден за ден, броейки стотинки, за да си купят хляб и лекарства. Забравени, но незабравящи…

Благодарение на съдействието, което Дани ни оказа, огромен брой книги от библютечния фонд на Мама Доби, бяха дарени на Дома, за да радват новите ни приятели.

Конференция- Асоциация „Родители”

септември 9, 2009

На 27.01. присъствахме на детската конференция за благотворителност в зала „Хр.Ботев“, организирана от асоциация „Родители“. Представители от пети и шести клас на различни столични училища представиха благотворителните проекти, по които бяха работили преди Коледа. Накрая дойде ред и на нашите представители, а именно- Драго и Ники от 11ц и Деница от 9д. Те разказаха накратко за дейността ни и оставиха много добро впречатление както у възрастните, така и у дечицата. Останалите помогнаха на партньорите ни от Асоциацията да се раздадат банички и айрани на излизане ☻. След като повечето си бяха тръгнали, се оказа, че остават около 60 банички и айрани, които ни позволиха да вземем и отнесем в дом „Вяра, Надежда, Любов“. Беше доста забавно, когато се натикахме 7 момичета в едно такси на задната седалка, но в крайна сметка успяхме благополучно да занесем нещата в Дома. И двата пъти, когато се обадих след това, за да разговарям с директорката и възпитателките, ми благодариха и казаха, че децата са останали много доволни. С един куршум- два заека ☻.

Посещение в ЦВНД „Вяра, Надежда, Любов”- 13.02.09’

септември 9, 2009

Петък 13-ти е, група момичета и едно момче тръгват от даскало с балони. Шегуват се, говорят пълни глупости, държат се като деца, каквито в действителност са. Цялата омраза, умора, огорчение, старогръцки е отминала. Дори пътуването из „прекрасния” град София не успява да прегази настроението им. И така, те достигат до дома за деца, лишени от родителски грижи, построен сред куп панелни ужасии. Влизат в двора и се срещат с персонала, където след кратка проверка са допуснати. И вече свалили дрехите за външния свят, те отиват при децата…

Това не е първото посещение на дружеството ни в този дом, така че вече има изградени запознанства. Децата, живеещи в много добри битови условия- крещят, радват се, подскачат – защото човешки същества са дошли при тях и им носят вафли, шоколади, балони, книжки за оцветяване и най-важното – самите себе си. Започват два бурни часа игри, през които почти всички деца взимат участие- пеем, подкачаме, играем с балоните. Казвам почти, защото имаше и няколко деца, които просто не бяха контактни. Какво ги е накарало да се затворят така в себе си – дали животът без родители, дали отношението на другите деца или персонала или пък просто са си такива, не знам, но това остави леко горчив, реалистичен привкус сред иначе невероятно веселата обстановка, така че, ако всички вие, родители, които четете тези думи искате да направите някое дете по-щастливо, замислете се за осиновяване- едва ли бихте имали по-добра възможност да помогнете!

Гошо, 12d кл.

Кампания „Мартенички”

септември 9, 2009

Три седмици траеше правенето на мартениците, които успяхме да изработим с много желание. Възлизайки на над 200, те ще ни помогнат да набавим средствата, които ще са ни нужни за следващите ни посещения в Домове за деца, лишени от родителска грижа и възрастни хора. Ето снимки от процеса на изработване, както и част от готовата продукция ☻: