Archive for май, 2010

Радост и усмивки в дом „П. Р. Славейков“

май 1, 2010

This slideshow requires JavaScript.

Едно бурно слънчево утро. Нов дом, нови деца и ние шестте (става все по-трудно да намериш доброволци!).

Влизаме и докато се разправяме на входа с вписвания и прочие, децата вече ни дърпат навътре.

Запознаваме се с възпитателките, все пак това ни  е първото посещение в този дом. А после биваме съпроводени да си оставим нещата на горния етаж- един ме дърпа да му видя стаята, друг да му обуем обувчици,з а да излезем да играем навън.

И излизаме. И играем. И е хубаво.

Говоря на „коте“ на едно чернокосо момиченце, което първоначално не спира да повтаря, че НЕ Е коте, но скоро явно започва да му харесва и спира да се съпротивлява срещу обръщението ми.

Надуваме балони, играем на баскетбол, волейбол, дама, шоколад и какво ли още не, но не това прави прекарването по-различно от друг път (в колко домове сме били само!). Децата са толкова сърдечни, толкова истински, груби помежду си, но безкрайно гальовни в опита си да ни имат само за себе си… поне за мъничко.

И времето неусетно минава… Играем на „Кральо Портальо“, смеем се, дърпаме се, наговаряме се един друг кой към кого да премине, всички падат върху мен, удрям се и получавам огроомна цицина, но какво пък… сядам малко, докато премине болката и не спирам да се смея, така, де, юнак без рана не може… какво е една цицина за шестнайсетгодишно момиче, което се връща към времето, когато е било на десет (о, колко бързо остаряваме!).

Разменяме усмивки, надежди, телефони, скайпове, обещания да се видим пак… И си тръгваме. До следващия път, когато…

Тениските ни са дарение от екипа на www.teniskite.net