Посещение в Дома в кв. Драгалевци- 14.12.08г

Тази акция определено ще остане незабравима за всички ни 🙂 . Случиха се много и най-различни забавни и щури неща, които определено спомогнаха това посещение да се превърне в едно от най-успешните ни… поне засега.

След като пристигнахме в дома, бяхме посрещнати от персонала на Дома, които ни поканиха първо да почерпим, а после и да си поиграем с дечицата на възраст до 7 години. В началото бяхме доста неориентирани, но съвсем скоро всичко се нареди и започна голямата веселба. Бързо се запознахме с малчуганите, а празничната атмосфера допринесе допълнително за доброто ни впечатление от този дом. Няма и пет минути след пристигането ни отвсякъде се раздаваха весели викове и смях, а в някои случаи и викове за помощ :), тъй като бяхме масово нападани от деца, които ни гъделичкаха, гушкаха и казано накратко- мачкаха без милост. В продължение на два часа не се спряхме нито за миг- бузите червени, пулсът ускорен… Без почивка и умора (всъщност умора имаше, но никой не беше готов да си признае :).“Носи ме на конче“, „Гушкай ме!“, „Хайде на влакче!“… Правихме си снимки, скачахме, бихме се с възглавници, танцувахме и пяхме коледни песнички, а накрая когато всички бяхме прекалено уморени, дори редихме пъзели и рисувахме (казвам „дори“, защото децата знаеха, че да рисуваш можеш и сам, но да намачкаш някой- това е безценно :). Преди да си тръгнем, две от момиченцата- Яна и Жана си очертаха ръчичките и си написаха имената за спомен. Накрая децата бяха извикани да обядват, но въпреки това не искаха да се откъснат от нас и ни изчакаха, за да ни изпратят до вратата. Като завършек на този разказ бихме искали да добавим, че макар и да ни е известна максимата, че на Коледа стават чудеса, чудеса стават не само по празниците, стига да го желаем и да имаме силите да го постигнем!

Третата акция на Благотворителното дружество беше изпълнена с много вълнение и остави в мен различни впечатления. В началото се видяхме в приключение, докато намерим дома ,но слава богу хората се бяха сетили да сложат упътващи табелки. Разбира се нямаше да се справим и без нашия водач Маги. Когато влязохме в дома всички бяхме много развълнувани и очаквахме с нетърпение да се запознаем с малките дечица. Лично аз не знаех какво да очаквам, защото това беше първата ми акция. Но когато видяхме малките сладурковци, всичко тръгна като от само себе си. Малчуганите много ни се зарадваха. Ние им раздадохме лакомства и играчки и се впуснахме в много весели игри. Личеше си, че се нуждаеха не просто от играчки, видимо от това как реагираха, когато им ги подарихме, а и от това че домът беше целия обсипан с тях. Децата търсеха внимание и любов. Беше много забавно, но и същевременно някак тъжно да гледаме едни малки ангелчета, които искаха просто да ги прегърнеш и да си поиграеш с тях. Имаше някои много срамежливи и други, които бяха постоянно край нас и искаха да ги полюлееш или да си поиграеш с играчките. Беше невероятно и когато вече трябваше да си тръгваме никой не искаше да се разделя с тях. Ето защо им обещахме да ги посетим отново и съм сигурна, че те ще очакват с нетърпение следващата ни среща, както и ние!
Нели, 8д, НГДЕК

Посещение в дом „Вяра, Надежда, Любов“- 12.12.08г

На дванайсти декември посетихме ЦВНД „Вяра, Надежда, Любов”, като още в началото бяхме приети радушно от целия персонал на Дома. Децата ни очакваха с широко отворени очи, изграрящи от желание да научат какво сме им донесли. Срещата беше изключително емоционална и поучителна… Разговорите ни с тези деца и по-специално с четирите момичета, за които би било прекалено малко да се каже, че са преждевременно пораснали, ни даде повод за много размишления…

Прекарването определено ще остане незабравимо не само за дечицата, но и за самите нас. Срещата беше наситена с наистина много и най-различни емоции, от див смях- до сълзи. Много интересен е именно моментът на опознаването- оглеждат те, преценяват те и чак след това решават дали си заслужава да те допуснат до себе си. Поне при малките е така, при по-големите, обаче, нещата стоят по-друг начин- те са озлобени към околните, животът многократно ги е разочаровал, изгубили са и вяра, и надежда, и любов… Те знаят, че ние ще дойдем и ще си отидем, а после пак ще са сами и се пазят. И въпреки това отчуждение към околния свят и те имат нужда да споделят, и те имат нужда да се оттърсят… И именно доверието, което ни гласуваха, за да ни разкажат историите си, и вярата, че пак ще дойдем, са най-истинската и обективна оценка за това, което постигнахме …

Първа акция

Посещение в дом „Хр. Ботев”- 27.12.2008г.

 

 

Тук е мястото, където бихме искали да Ви разкажем накратко за първата си акция…
     Първото ни посещение в дома в Горна Баня беше изпълнено с много емоции и разностранни чувства. В началото всички бяхме изключително притеснени, поради недостатъчната организация от страна на възпитателите в Дома. Макар децата да бяха по-малко от предвиденото, а може би и именно заради това, успяхме да изградим прекрасни отношения- слушахме песните, които Павлин ни изпълни, танцувахме и се смяхме, играхме футбол, разменихме си скайпове и телефони… В края на акцията- уморени, но и безкрайно доволни от постигнатото, се разбрахме да поддържаме контакт и да се срещаме често. Обещанието си спазихме още същата седмица, организирайки мач между момчета от 11 клас и деца от Дома, проведен на наш терен- в двора на Гимназията.

В този дом намерихме не просто „деца, лишени от родителска грижа“, а хора на нашата възраст с подобни интереси, мечти и цели… Бяхме посрещнати изключително сърдечно, през цялото време отношенията бяха приятелски, като нито за миг не се усещаха бариери в общуването. Прекарахме един изключително приятен следобед, какъвто бихме прекарали и с другите си приятели, които не са от подобно заведение. Силно впечатление ни направи и това, че в новите ни приятели имаше потенциал и хъс- би било хубаво, ако повече хора, можеха да видят това, което ние видяхме, а именно, че въпреки многобройните несгоди и неприятности вярата в доброто и желанието за живот побеждават всичко…